Това е един честен и добър българин, родолюбец и човеколюбец. Роден е на 23 юли 1903 г. в семейството на потомствена габровска фамилия.

По дух той е типичен балканджия, по мащабност на мисли и действия – успял и богат човек. Посветил кариерата си на напредъка и просперитета на българската икономика и изпълнил целия си съзнателен живот с добри мисли и дела към хората.

Преведено на съвременен език, това звучало така:

…Професионалист, бизнесмен и менажер, съчетаващ морала на щедър благодетел и меценат..!

В младежките си години Димитър Екимов е сред най-будните млади хора в града. Любознателен и пълен с идеи, още в прогимназията той инициира създаването на първата метеорологична лаборатория и става неин отговорник. Вече в по-горните класове, благодарение на ораторските си и лидерски качества, той въвежда полезната практика на взаимопомощ, убеждавайки напредналите с учебния материал ученици да отделят от своето време и да помагат на онези, които имат нужда. Пак по същото време, той става радетел на още по-благородната идея – богатите деца и, което е впечатляващо, техните семейства да поемат грижа за по-бедните и социално слаби в училище, по различни поводи и събития. Като начало той започва с по няколко кифли повече през междучасието, които купува, за да почерпи с тях. Примерите не са един и два и със сигурност са оставили добър спомен у съучениците му…

Сред поредицата непредсказуеми постъпки на смелият гимназист е решението, вдъхновено от революционните повеи на Съветска Русия, да стигне до град Одеса, с лодка по Черно море… Порива на младостта е възпрепятстван навреме.

Макар и луда глава младият юношата е дълбоко романтичен, влюбен в поезията и литературата. Това, заедно с красивия му външен вид, го прави привлекателен за младите момичета, а и той от своя страна, винаги е готов да рецитира за тях нежните строфи на Пушкин….

През 1921г. Димитър Екимов завършва прочутата Априловска гимназия в Габрово.

Още на следващия ден започва работа във фабрика “Троица”, сред чиито собственици е и неговият баща. След няколко години той вече е директор на текстилното предприятие и изцяло поема управлението. Под неговото компетентно ръководство фабриката увеличава асортимента си, подобрява и утвърждава качеството на продукцията, разширява пазарите си, а търговията излиза извън границите България.

Фабрикантът Димитър Екимов изгражда общежития за своите работници, които са и едни от първите общежития от този тип в България. И не само това, но в тях той осигурява прекрасни условия и за семействата им. Знае имената на всички работници, интересува се от ежедневието и нуждите им. Готов е винаги да помогне с добра дума, съвет или пари. Зад неговите действия стои и съпругата му, австрийката Евгения Валек, която с отношението си допринася за това хората да търсят решаване на проблемите си по всяко време, без страх на тяхната врата.

Доброто отношение и отговорността, които Димитър Екимов засвидетелствува към хората, работещи в неговата фабрика, спечелва доверието и на другите работници в града. „Митака”, както с топло чувство са го наричали и бедни и богати, често е бил канен за арбитър в трудови, търговски и морални спорове на различни нива.

Димитър Екимов е избран единодушно за отговорен секретар на Индустриалните дружества и действията му, вече на това ниво, безспорно са се отразили върху развитието и подема на българската икономика в началото на 20 век.

Сред най-близките приятели и чести гости в дома на този човек са писателят Елин Пелин, актьорите Сава Огнянов, Владимир Трандафилов, Петя Герганова, проф. Александър Балабанов и много други видни български интелектуалци. За всички тях Димитър Екимов нееднократно прави щедри финансови жестове в подкрепа на творческото им и научно развитие.

В смутните години на Втората световна война Димитър Екимов защитава яростно демократичните си и национални принципи. Живее с немско-езична съпруга, но забранява немски крак да стъпи в къщата му. Категорично отказва покани за събития или дейности, налагащи контакт с представители на тогавашните български съюзници. На няколко пъти, публично отправя нападки към Н. пр. Цар Борис, за избрания от него политически път на България. В тези смутни години той нееднократно използва светското си и финансово влияние, за да помага на хора, несправедливо преследвани от закона или осъдени за комунистическа дейност. Сред тях има не малко имена, които след 9 септември 1944г. заемат високи политически постове в държавата.

Веднага след деветосептемврийските събития от 1944г. Димитър Екимов е арестуван няколко пъти, подлаган на унизителни разпити и физически тормоз. Хората, които застават до него, са работниците от фабрика „Троица”, обикновени хора от града, видни български интелектуалци. През 1947г. фабриката е национализирана, а той изпратен без съд и присъда в лагера на смъртта – Белене, от където е върнат на носилка, почти труп, през 1952 г. През следващите двадесет години, до смъртта му през 1972г., Димитър Екимов няма право да работи и живее в който и да било град в България.